За ИБУПРОМ
Продуктите ИБУПРОМ са представители на т.нар. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – голяма група медикаменти, които притежават аналгетичен (обезболяващ), противовъзпалителен и антипиретичен (понижават телесната температура) ефект. Продават се като лекарствени продукти без рецепта.
ИБУПРОМ съчетава доказана ефикасност с много добър профил на безопасност. Използва се за облекчаване на болка с различна локализация, интензивност и от различен произход като главоболие, зъбобол, менструални болки, мускулни болки, болки в костите и ставите и болки в кръста. Допълнително може да се използва и при висока температура, както и като противовъзпалително средство.
Победи болката в кръста
Понякога тази болка не позволява на човек дори да се помръдне. Чувстваш болката при навеждане или когато вдигаш нещо тежко. Болките в кръста...
Зъбобол - обезвреди врага
Единственият начин да се справите завинаги със зъбобола е да посетите стоматолог. Понякога това отнема време, а болката става нетърпима. Затова...
Ботокс при главоболие
Да, правилно сте прочели! Ботоксът, който се използва за изглаждане на бръчки, според експерти, може да помогне и при главоболие.
Ибупром е лекарствен продукт без лекарско предписание за върастни и деца над 12 години. Съдържа ибупрофен. Преди употреба прочетете листовката.
Активната съставка на ИБУПРОМ е ибупрофен, която е относително ново откритие във фармацевтичната индустрия, в сравнение с други НПВС като ацетил-салициловата киселина, парацетамол и метамизол натрий.
Историята на ибупрофен започва едва преди 70 години, когато Стюарт Адамс, Джон Никълсън и Колин Бъроус, които работят за BOOTS PURE DRUG COMPANY, започват разработки на химични съединения с противовъзпалително действие, които да бъдат включени в състава на лекарствени продукти за лечение на ревматоиден артрит. Използваните дотогава лекарства (най-вече ацетил-салицилова киселина) предизвиквали много странични реакции.
В периода 1955-1960 г. екипът на д-р Адамс тествал над 600 химически съставки от класа на фенокс-киселините. Но, в крайна сметка резултатът бил...разочарование – не успели да получат фармакологичен профил, превъзхождащ този на ацетил-салициловата киселина.
Една година по-късно, обаче, трудът им, бил възнаграден – те открили клас химически съединения, наречени фенил-алкил-ациди, които подобно на ацетил-салициловата киселина имат аналгетично, противовъзпалително и антисептично действие. Впоследствие от този клас се изолира ибупрофен.
След поредица проучвания, през 1969 г. той е въведен за употреба в клиничната практика и за кратко време се утвърждава като един от най-безопасните нестероидни противовъзпалителни средства. Ето защо от 1983 г. ибупрофенът получава статут на лекарствен продукт без лекарска рецепта.
Днес ибупрофен е на пазара в повече от 30 страни в света под различни търговски наименования.
Предимството на ибупрофена е, че има не само аналгетично действие, т.е. облекчава болка, но и това, че понижава температурата и редуцира възпалението. При спазване на препоръките за употреба, той има възможно най-малко странични реакции, в сравнение с останалите преставители на НПВС. Нещо повече – не е възможно да се дефинира потенциална фатална доза на ибупрофен. За сравнение, при лекарства с ацетил-салицилова киселина (ацетил-салицилова киселина) тази доза е 30 g (=60 таблетки х 500 mg), a при съдържащите парацетамол – съответно 13 g (=26 таблетки х 500 mg).
Основната функия на ибупрофена, активната съставка на ИБУПРОМ, е да блокира или намали производството на т.нар. простагландини, които се освобождават не само в мозъка, но също и в увредените тъкани на тялото. Когато клетките не освобождават простагландини, това означава, че мозъкът няма да „получи информация” за болка и съответно ние няма да изпитваме такава. Попадайки в тялото, ибупрофенът сам открива мястото на болка и фокусира там своето действие, затова казваме, че задейства т.нар. „умно облекчаване” на болката. Как става това?
От физиологична гледна точка болката е вид сетивност, която включва възприемане, провеждане, осъзнаване и отреагиране на болковите стимули.
Болковата сетивност (т.нар. ноцицептивност) се осъществява от структури и функции на нервната система, обединени в т.нар. ноцицептивна система – рецептори, периферни нерви, гръбначен и главен мозък.
Болковите рецептори, които се наричат ноцицептори са структурите, които възприемат дразненията, предизвикващи болка – химични, физични, механични и др. Тези рецептори са милиарди и представляват специфични нервни окончания, разположени сред различните тъкани. Най-голямо е количеството им в кожата и лигавиците, но има и в мускулите, костите, ставите, вътрешните органи, дори и в кръвоносните съдове.
От ноцицепторите, болковият импулс тръгва по нервните влакна към гръбначния мозък, оттам до определени зони на главния мозък (таламус, лимбична система, кора и др.), в които болковите сигнали се дообработват, анализират, отчитат и се реализира съзнателното чувство за болка и отговорните поведенчески реакции.
Човешкият организъм осъществява провеждането и усещането на болковите стимули с помощта на специфични вещества, които се отделят в него при болково дразнене – т.нар. болкови медиатори. Те определят чувствителността на ноцицепторите и участват в предаването на болковите сигнали между различните звена на нервната система, отговорни за обработката на информацията. Ролята на такива медиатори на болковата чувствителност в организма играят различни вещества и най-вече т.нар. простагландини (PGE1и PGE2).
След като приемете болкоуспокояващо като ИБУПРОМ, се блокира образуването и освобождаването на простагландини, както и провеждането и усещането на болковите сигнали до главния мозък. Така болката изчезва и вие се чувствате по-добре!
Не забравяйте...
Болката е мъчителна, но и полезна. Тя сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред и трябва да предприемем своевременни мерки.
Знаете ли, че...
Въпреки, че нервните ви окончания могат да „усещат” болка и да изпращат сигнали към мозъка, за да разберете, че нещо не е наред, самият мозък не може да почувства болка.
Какво е възпаление?
Възпалението е неспецифична реакция на организма към различни причинители – механични, химични, физични, инфекциозни агенти и др. Това е защитен механизъм, чиято цел е да ограничи или отстрани предизвикващите го агенти.
Защо да се третира възпалението?
Целта на противовъзпалителното лечение е да се овладеят симптомите, предизвикани от възпалителния процес (болка, повишена телесна температура и др.), както и да се предотвратят възможните усложнения.
Как действа ИБУПРОМ при възпаление?
Действието му се изразява в блокиране на ключов ензим, в резултат на което се потиска образуването на простагландини или т. нар. медиатори (посредници) на възпалението. По този начин се овладяват симптомите на възпалителния процес – болка, оток, повишена температура, зачервяване и нарушена функция.