Активната съставка на ИБУПРОМ е ибупрофен, която е относително ново откритие във фармацевтичната индустрия, в сравнение с други НПВС като ацетил-салициловата киселина, парацетамол и метамизол натрий. Историята на ибупрофен започва едва преди 70 години, когато Стюарт Адамс, Джон Никълсън и Колин Бъроус, които работят за BOOTS PURE DRUG COMPANY, започват разработки на химични съединения с противовъзпалително действие, които да бъдат включени в състава на лекарствени продукти за лечение на ревматоиден артрит. Използваните дотогава лекарства (най-вече ацетил-салицилова киселина) предизвиквали много странични реакции.

В периода 1955-1960 г. екипът на д-р Адамс тествал над 600 химически съставки от класа на фенокс-киселините. Но, в крайна сметка резултатът бил...разочарование – не успели да получат фармакологичен профил, превъзхождащ този на ацетил-салициловата киселина.

Една година по-късно, обаче, трудът им, бил възнаграден – те открили клас химически съединения, наречени фенил-алкил-ациди, които подобно на ацетил-салициловата киселина имат аналгетично, противовъзпалително и антисептично действие. Впоследствие от този клас се изолира ибупрофен.

След поредица проучвания, през 1969 г. той е въведен за употреба в клиничната практика и за кратко време се утвърждава като един от най-безопасните нестероидни противовъзпалителни средства. Ето защо от 1983 г. ибупрофенът получава статут на лекарствен продукт без лекарска рецепта.

Днес ибупрофен е на пазара в повече от 30 страни в света под различни търговски наименования. Предимството на ибупрофена е, че има не само аналгетично действие, т.е. облекчава болка, но и това, че понижава температурата и редуцира възпалението. При спазване на препоръките за употреба, той има възможно най-малко странични реакции, в сравнение с останалите преставители на НПВС. Нещо повече – не е възможно да се дефинира потенциална фатална доза на ибупрофен. За сравнение, при лекарства с ацетил-салицилова киселина (ацетил-салицилова киселина) тази доза е 30 g (=60 таблетки х 500 mg), a при съдържащите парацетамол – съответно 13 g (=26 таблетки х 500 mg).

Основната функия на ибупрофена, активната съставка на ИБУПРОМ, е да блокира или намали производството на т.нар. простагландини, които се освобождават не само в мозъка, но също и в увредените тъкани на тялото. Когато клетките не освобождават простагландини, това означава, че мозъкът няма да „получи информация” за болка и съответно ние няма да изпитваме такава. Попадайки в тялото, ибупрофенът сам открива мястото на болка и фокусира там своето действие, затова казваме, че задейства т.нар. „умно облекчаване” на болката. Как става това?

От физиологична гледна точка болката е вид сетивност, която включва възприемане, провеждане, осъзнаване и отреагиране на болковите стимули.

Болковата сетивност (т.нар. ноцицептивност) се осъществява от структури и функции на нервната система, обединени в т.нар. ноцицептивна система – рецептори, периферни нерви, гръбначен и главен мозък.

Болковите рецептори, които се наричат ноцицептори са структурите, които възприемат дразненията, предизвикващи болка – химични, физични, механични и др. Тези рецептори са милиарди и представляват специфични нервни окончания, разположени сред различните тъкани. Най-голямо е количеството им в кожата и лигавиците, но има и в мускулите, костите, ставите, вътрешните органи, дори и в кръвоносните съдове.

От ноцицепторите, болковият импулс тръгва по нервните влакна към гръбначния мозък, оттам до определени зони на главния мозък (таламус, лимбична система, кора и др.), в които болковите сигнали се дообработват, анализират, отчитат и се реализира съзнателното чувство за болка и отговорните поведенчески реакции.

Човешкият организъм осъществява провеждането и усещането на болковите стимули с помощта на специфични вещества, които се отделят в него при болково дразнене – т.нар. болкови медиатори. Те определят чувствителността на ноцицепторите и участват в предаването на болковите сигнали между различните звена на нервната система, отговорни за обработката на информацията. Ролята на такива медиатори на болковата чувствителност в организма играят различни вещества и най-вече т.нар. простагландини (PGE1и PGE2).

След като приемете болкоуспокояващо като ИБУПРОМ, се блокира образуването и освобождаването на простагландини, както и провеждането и усещането на болковите сигнали до главния мозък. Така болката изчезва и вие се чувствате по-добре!

Не забравяйте...
Болката е мъчителна, но и полезна. Тя сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред и трябва да предприемем своевременни мерки.

Знаете ли, че...
Въпреки, че нервните ви окончания могат да „усещат” болка и да изпращат сигнали към мозъка, за да разберете, че нещо не е наред, самият мозък не може да почувства болка.

Какво е възпаление?
Възпалението е неспецифична реакция на организма към различни причинители – механични, химични, физични, инфекциозни агенти и др. Това е защитен механизъм, чиято цел е да ограничи или отстрани предизвикващите го агенти.

Защо да се третира възпалението?
Целта на противовъзпалителното лечение е да се овладеят симптомите, предизвикани от възпалителния процес (болка, повишена телесна температура и др.), както и да се предотвратят възможните усложнения.

Как действа ИБУПРОМ при възпаление?
Действието му се изразява в блокиране на ключов ензим, в резултат на което се потиска образуването на простагландини или т. нар. медиатори (посредници) на възпалението. По този начин се овладяват симптомите на възпалителния процес – болка, оток, повишена температура, зачервяване и нарушена функция.